Извита заключваща компресионна плоча за бедрена ствол

Оперативният процес за извита заключваща компресионна плоча на бедрената кост (LC-DCP) обикновено включва следните стъпки: Предоперативно планиране: Хирургът ще прегледа медицинската история на пациента, ще проведе физически преглед и ще прегледа образни изследвания (като рентгенови снимки или компютърна томография), за да оцени вида, местоположението и тежестта на фрактурата. Предоперативното планиране включва определяне на подходящия размер и форма на LC-DCP плочата и планиране на позицията на винтовете. Анестезия: Пациентът ще получи анестезия, която може да бъде обща анестезия или регионална анестезия, в зависимост от предпочитанията на хирурга и пациента. Разрез: Прави се хирургичен разрез по протежение на страната на бедрото, за да се достигне до фрактурирания бедрен диафиз. Дължината и разположението на разреза зависят от специфичния модел на фрактурата и предпочитанията на хирурга. Редукция: Краищата на фрактурираната кост се пренареждат (редуцират) в правилната им позиция с помощта на специализирани инструменти като скоби или костни куки. Това помага за възстановяване на нормалната анатомия и насърчава правилното заздравяване. Подготовка на костта: Външният слой на костта (периост) може да бъде отстранен, за да се разкрие костната повърхност. След това повърхността на костта се почиства и подготвя, за да се осигури оптимален контакт с LC-DCP плочата. Поставяне на плочата: Извитата LC-DCP плоча за бедрената кост се позиционира внимателно върху страничната повърхност на бедрената кост. Плочата следва естествената извивка на бедрената кост и е подравнена с оста на костта. Плочата се позиционира с помощта на специализирани инструменти и се фиксира временно към костта с водещи жици или Kirschner жици. Поставяне на винтове: След като плочата е правилно позиционирана, винтовете се вкарват през плочата и в костта. Тези винтове често се поставят в заключена конфигурация, което осигурява стабилност и спомага за заздравяването. Броят и позицията на винтовете могат да варират в зависимост от специфичния модел на фрактурата и предпочитанията на хирурга. Интраоперативно изобразяване: Рентгенови лъчи или флуороскопия могат да се използват по време на процедурата, за да се потвърди правилното подравняване на фрактурата, позицията на плаката и разположението на винтовете. Затваряне на раната: Разрезът се затваря с помощта на конци или скоби и върху раната се поставя стерилна превръзка. Следоперативни грижи: В зависимост от състоянието на пациента и предпочитанията на хирурга, пациентът може да се нуждае от патерици или проходилка, за да улесни ходенето и носенето на тежести. Може да се препоръча физиотерапия, за да се подпомогне рехабилитацията и да се възстанови силата и мобилността на засегнатия крак. Важно е да се отбележи, че хирургическата техника и специфичните стъпки могат да варират в зависимост от опита на хирурга, състоянието на пациента и специфичния модел на фрактурата. Тази информация предоставя общ преглед на процеса, но консултацията с квалифициран ортопедичен хирург е от съществено значение за подробно разбиране на операцията.