● Първична изкуствена смяна на тазобедрена става
● Деформация на проксималния фемур
● Фрактура на проксималния фемур
● Остеосклероза на проксималния фемур
● Загуба на проксимална бедрена кост
● Ревизионна изкуствена смяна на тазобедрена става
● Перипротезни фрактури на бедрената кост
● Разхлабване на протезата
● Инфекциите се контролират след подмяна
Принципите на проектиране на безциментните ревизионни стебла DDS са фокусирани върху постигането на дългосрочна стабилност, фиксация и костно врастване. Ето някои ключови принципи на проектиране:
Поресто покритие: Безциментните ревизионни стъбла обикновено имат поресто покритие на повърхността, която е в контакт с костта. Това поресто покритие позволява засилено костно врастване и механично свързване между импланта и костта. Видът и структурата на порестото покритие могат да варират, но целта е да се осигури грапава повърхност, която насърчава остеоинтеграцията.
Модулен дизайн: Ревизионните стъбла често имат модулен дизайн, за да се съобразят с различни анатомии на пациента и да позволят интраоперативни корекции. Тази модулност позволява на хирурзите да избират различни дължини на стъблата, опции за отместване и размери на главата, за да постигнат оптимално прилягане и подравняване. Подобрена проксимална фиксация:
Безциментните ревизионни стъбла DDS могат да включват елементи като флейти, перки или ребра в проксималната част за подобряване на фиксацията. Тези елементи се захващат с костта и осигуряват допълнителна стабилност, предотвратявайки разхлабването или микродвижението на импланта.
Тазобедрената става е хирургична процедура, която има за цел да подобри мобилността на пациента и да намали болката чрез заместване на увредената тазобедрена става с изкуствени компоненти. Обикновено се извършва, когато има доказателства за достатъчно здрава кост, която да поддържа и стабилизира имплантите. Тоталната артропластика на тазобедрената става (THA) се препоръчва за пациенти, страдащи от силна болка в тазобедрената става и/или увреждане, причинено от състояния като остеоартрит, травматичен артрит, ревматоиден артрит и вродена дисплазия на тазобедрената става. Показана е също така при случаи на аваскуларна некроза на главата на бедрената кост, остри травматични фрактури на главата или шийката на бедрената кост, неуспешни предишни операции на тазобедрената става и някои случаи на анкилоза. Хеми-хип артропластиката, от друга страна, е хирургична опция, подходяща за пациенти, които имат задоволителна естествена тазобедрена става (ацетабулум) и достатъчно бедрена кост, за да поддържа бедреното стволче. Тази процедура е особено показана при специфични състояния, включително остри фрактури на главата или шийката на бедрената кост, които не могат да бъдат ефективно репонирани и лекувани с вътрешна фиксация, фрактурни дислокации на тазобедрената става, които не могат да бъдат подходящо репонирани и лекувани с вътрешна фиксация, аваскуларна некроза на главата на бедрената кост, несрастващи фрактури на шийката на бедрената кост, някои високи субкапитални фрактури и фрактури на шийката на бедрената кост при пациенти в напреднала възраст, дегенеративен артрит, който засяга само главата на бедрената кост и не изисква подмяна на ацетабулума, както и патологии, засягащи само главата/шийката на бедрената кост и/или проксималния фемур, които могат да бъдат адекватно лекувани чрез хеми-хип артропластика. Решението между тотална тазобедрена артропластика и хеми-хип артропластика зависи от различни фактори, като тежестта и естеството на състоянието на тазобедрената става, възрастта и общото здравословно състояние на пациента, както и експертизата и предпочитанията на хирурга. И двете процедури са доказали ефикасност при възстановяване на мобилността, намаляване на болката и подобряване на качеството на живот на пациенти, страдащи от различни заболявания на тазобедрената става. Важно е пациентите да се консултират със своите ортопедични хирурзи, за да определят най-подходящия вариант за операция въз основа на техните индивидуални обстоятелства.
Дължина на стъблото | Дистален диаметър | Дължина на шийката на матката
| Отместване |
190 мм/225 мм | 9,3 мм
| 56,6 мм | 40,0 мм |
190 мм/225 мм/265 мм | 10,3 мм | 59,4 мм | 42,0 мм |
190 мм/225 мм/265 мм | 11,3 мм | 59,4 мм | 42,0 мм |
190 мм/225 мм/265 мм | 12,3 мм | 59,4 мм | 42,0 мм |
225 мм/265 мм | 13,3 мм | 59,4 мм | 42,0 мм |
225 мм/265 мм | 14,3 мм | 62,2 мм | 44,0 мм |
225 мм/265 мм | 15,3 мм | 62,2 мм | 44,0 мм |
Тоталната артропластика на тазобедрената става (ТАХ) е хирургична процедура, която има за цел да подобри мобилността на пациента и да намали болката чрез заместване на увредената тазобедрена става с изкуствени компоненти. Обикновено се извършва, когато има доказателства за достатъчно здрава кост, която да поддържа и стабилизира имплантите. ТАХ се препоръчва за пациенти, страдащи от силна болка в тазобедрената става и/или увреждане, причинено от състояния като остеоартрит, травматичен артрит, ревматоиден артрит и вродена дисплазия на тазобедрената става. Показана е също така при случаи на аваскуларна некроза на главата на бедрената кост, остри травматични фрактури на главата или шийката на бедрената кост, неуспешни предишни операции на тазобедрената става и някои случаи на анкилоза. Хеми-артропластиката на тазобедрената става, от друга страна, е хирургична опция, подходяща за пациенти, които имат задоволителна естествена тазобедрена става (ацетабулум) и достатъчно бедрена кост, която да поддържа бедреното стволче. Тази процедура е особено показана при специфични състояния, включително остри фрактури на главата или шийката на бедрената кост, които не могат да бъдат ефективно репонирани и лекувани с вътрешна фиксация, фрактурни дислокации на тазобедрената става, които не могат да бъдат подходящо репонирани и лекувани с вътрешна фиксация, аваскуларна некроза на главата на бедрената кост, несрастващи фрактури на шийката на бедрената кост, някои високи субкапитални фрактури и фрактури на шийката на бедрената кост при пациенти в напреднала възраст, дегенеративен артрит, който засяга само главата на бедрената кост и не изисква подмяна на ацетабулума, както и патологии, засягащи само главата/шийката на бедрената кост и/или проксималния фемур, които могат да бъдат адекватно лекувани чрез хеми-хип артропластика. Решението между тотална тазобедрена артропластика и хеми-хип артропластика зависи от различни фактори, като тежестта и естеството на състоянието на тазобедрената става, възрастта и общото здравословно състояние на пациента, както и експертизата и предпочитанията на хирурга. И двете процедури са доказали ефикасност при възстановяване на мобилността, намаляване на болката и подобряване на качеството на живот на пациенти, страдащи от различни заболявания на тазобедрената става. Важно е пациентите да се консултират със своите ортопедични хирурзи, за да определят най-подходящия вариант за операция въз основа на техните индивидуални обстоятелства.